Хиената е един от хищниците, известни със своите отблъскващи звуци, които приличат на смеха на човек. Традиционно свързвана с негативни асоциации, този животински вид всъщност играе ролята на естествен “чистач” в екосистемата, подобно на вултурите, орлите, опосумите, койотите и чакалите.
История на Хиената
Предшествениците на днешните хиени са се появили на Земята преди над 20 милиона години. В продължение на векове хиената е била възприемана като плашещо същество, и учените не са се считали за необходимо нейното подробно изследване. Първият център, специализиран в изучаването на хиените, е бил основан през 1984 година. Хиените играят ролята на санитари в саваните, като разчистват мъртвите тела и така предотвратяват разпространението на болести сред останалите животни. Петнистата хиена, кафявата хиена и земният вълк обитават Африка, докато ивичестата хиена може да бъде намерена и в Африка, и в Азия. Хиените предпочитат хабитати като савани и полупустини за своите домове.
Характеристики на Хиената
Хиените (семейство Hyaenidae) са карниворни млекопитаещи, известни с уникалните си адаптации и социално поведение. Семейството включва четири вида: Петнистата Хиена (Crocuta crocuta), Ивичестата Хиена (Hyaena hyaena), Кафявата Хиена (Parahyaena brunnea), позната още като Браунова хиена, и Земният Вълк (Proteles cristata), който също се нарича Аардвълк.
Петнистата хиена е най-големият представител на семейството и е известна със своята социална структура и изключително развита комуникация. Тя може да достигне дължина до 150 сантиметра и тегло до 80 килограма, като височината ѝ в раменете достига до 80 сантиметра. Тази хиена е социално животно, живеещо в групи наречени кланове, в които има строга йерархия.
Ивичестата хиена е по-малка от Петнистата и има характерни черни райета по светлосивата си козина. Тя е известна с по-самотническия си начин на живот и се намира в различни хабитати от Средния Изток до Индия.
Кафявата хиена е сравнително малко изучен вид и обитава главно южните части на Африка. Тя живее в полупустинни райони и е по-редкият вид хиена.
Земният вълк е най-малкият от четирите вида и се храни предимно с термити. Видът е нощен и води основно самотен начин на живот. Тялото му е покрито с дълга, груба козина, а ушите са дълги и заострени.
Хиените са известни със своите мощни челюсти, което им позволява да дробят кости. Това е важно за тяхната екологична ниша, тъй като те често консумират останките от храната на други хищници.
Особеност на репродуктивната система на хиените, особено на Петнистата хиена, е псевдопенисът при женските. Този орган е уголемен клитор, който прилича на мъжки полов орган и през него женската уринира, копулира и ражда. Тази особеност е довела до множество заблуди в миналото, когато хиените често са били смятани за хермафродити. Въпреки външните си разлики, мъжките и женските хиени са различими по размер и поведение.
Хиените играят ключова роля в екосистемите, в които живеят, като извършват функцията на санитари, като почистват мъртвите животни и ограничават разпространението на болести. Те също така са изключително устойчиви и адаптивни животни, които могат да оцеляват в различни среди от открити савани до гори и пустини.
С какво се храни Хиената
Хиените не се ограничават само до поедане на мъртви останки. Тези животни са всесилни, с непретенциозен апетит. Изключение представлява Земният Вълк, който има предпочитание към насекомите вместо към отломките от животински тела. Тъй като са активни през нощта, хиените обикновено ловуват след залез слънце, но ако изпитват глад от продължително време, те могат да ловуват и денем. Въпреки че предпочитат да убиват своята плячка сами, те не пренебрегват и откритите мъртви останки. Петнистата хиена е един от най-страховитите хищници в Африка и може да достигне скорост до 60 км/ч при преследване на лов. Организирани в групи, петнистите хиени агресивно нападат по-големи животни като зебри, антилопи, биволи и дори жирафи. При наличие на шанс, те могат да убият и лъвове, леопарди или гепарди. В отличие от другите хищници, хиените обикновено започват да се хранят с жертвите си докато те още са живи. Освен това, те консумират и разнообразие от растителни видове.
Размножаване на Хиената
Увеличените полови органи при женските хиени са резултат от високите нива на тестостерон. По време на бременността, тестостеронът в кръвта на хиената се увеличава значително, в отличие от другите бременни млекопитаещи, при които се наблюдава повишение на женския хормон естроген. Тази агресивност у женските хиени също се приписва на високите нива на тестостерон. Хиените не се размножават в конкретен сезон и се спарват през цялата година. Бременността продължава около 100 дни и една женска може да роди до три малки. Преди раждането, тя копае яма, където ще роди, като всички женски хиени се установяват да раждат в близост една до друга. Новородените хиени са черни, с отворени очи и развити зъби, и вече при раждането са доста агресивни. Борбата за мляко води до силни схватки между новородените, заради което учените смятат, че отново тестостеронът носи вина. След първите няколко седмици, те научават да съжителстват по-мирно. Хиените достигат зряла възраст след около три години и до тогава остават в близост до майка си. Около три седмици след раждането, те започват да излизат от ямата. Често пъти малките стават плячка на големи хищници, особено лъвове, и понякога са убивани от зъбите на други хиени поради териториални битки. Хиената кърми своите малки до 20 месеца и се грижи за тях отговорно. Когато хиената отива на лов, оставя своите малки под наблюдението на други женски, които се справят добре с грижите, освен ако не загубят собственото си потомство, в което случай няма да се грижат за чуждото малко.
Любопитни факти за Хиената
Хиените са известни с техния уникален начин на живот и поведение, което включва интересни адаптации и социални взаимоотношения. Тези хищници от семейство Хиенови (Hyaenidae) са изключително приспособими и устойчиви на трудни условия.
Тяхната специфична миризма е резултат от специални мирисни жлези, които използват както за маркиране на територия, така и за взаимодействие помежду си. Тази миризма може да бъде усилена чрез търкалянето в разлагащи се органични материали, което може да послужи като маскировка от хищници или конкуренти и е възможно да затрудни откриването им от плячката.
Устойчивостта на хиените към вредни микроорганизми е впечатляваща и се дължи на силната им имунна система, както и на киселинния състав на стомашните им сокове, които неутрализират множество патогени. Това ги прави ефективни “санитари” на екосистемата, тъй като почистват средата от мъртви животни.
Хиените не само консумират месо, но и използват своите мощни челюсти за раздробяване на трудно разлагаеми части като кости, копита и рога, което подчертава тяхната роля на опортюнистични хищници с широк спектър на диета.
Социалните структури на хиените са разнообразни. Докато ивичестата хиена (Hyaena hyaena) и земният вълк (Proteles cristata), известен още като аардволк, предпочитат повече самотен начин на живот, кафявата (Parahyaena brunnea) и петнистата хиена (Crocuta crocuta) живеят в социални групи, известни като глутници. Петнистите хиени, които могат да образуват глутници от десетки индивиди, са известни с техните сложни социални йерархии, където женските доминират и обикновено водят групата.
Комуникацията между хиените е много развита и се осъществява чрез различни звуци, както и чрез визуални и мирисови сигнали. Те използват специални звуци, които могат да наподобяват човешки смях, за да се обадят едни на други или да предупредят за опасност.
Въпреки често негативните схващания за хиените, те са интелигентни и могат да бъдат обучени или дресирани. Те обикновено се адаптират добре в зоопаркови условия и могат да проявяват дружелюбност към човека, ако са социализирани от малки.
Хиените са също така изключително издръжливи бегачи, способни на високи скорости, което ги прави ефективни при преследване на плячка или избягване на опасност. Техните физически способности и адаптивно поведение са ключови за оцеляването им в разнообразните и често сурови африкански среди, където живеят.
В древногръцката митология хиената беше свързвана със злите сили. Съществували предания, че ако хиената излезе върху човешката сянка, този човек ще остане парализиран и хипнотизиран, неспособен да се движи, докато други хиени не го нападнат и убият. Един от митовете, който беше опроверган едва в 80-те години на 20-ти век, твърдял, че хиената може да променя пола си до десет пъти за една нощ.
Вреди от Хиената
Хиените атакуват и убиват младите на големите котки като лъвове, гепарди и леопарди. Тези хищници обикновено извършват нападенията си, когато майките на котешките малки са на лов. Така хиените унищожават потомството им. Вследствие на това, когато лъв или друга голяма котка засече самотна хиена, тя обикновено я убива незабавно, тъй като не толерират нейното присъствие. Хиените предпочитат да избягват човешките населени места, но ако са принудени от глад, могат да рискуват и да нападнат домашни животни или дори хора. Ранена хиена става изключително агресивна и може да се опита да нанесе смърт на всичко живо, което намери на пътя си.