Горилата представлява най-големия член сред приматите. Тази животинска вид е известна със своята тясна генетична и анатомична връзка с човека, като заема мястото след шимпанзетата по степен на сходство в строежа на телата и мозъците. Генетичният материал на горилите е 95% идентичен с човешкия ДНК, което ги поставя сред водещите в класацията по популярност сред приматите, заедно с такива видове като макаки, бабуини и орангутани.
Произход на горилата
Горилите се считат за обитатели на Земята отпреди приблизително 30 милиона години. Произлизайки от общия клон с другите човекоподобни маймуни, тяхното еволюционно развитие се завърши около 10 000 години назад. През вековете, съвременните горили не са претърпели съществени промени. От векове те населяват Централна Африка, като предпочитат горската среда, използвайки дърветата за защита срещу хищници и като убежище за нощувка. Има три основни вида горили, класифицирани според техния естествен хабитат: Западните Равнинни Горили, Източните Равнинни Горили и Планинските Горили. В дивата природа съществуват не повече от 100 000 Западни Равнинни Горили, докато в зоологическите градини по света има около 4000 екземпляра. Източните Равнинни Горили в природата се числят на около 4000, а в зоопарковете има едва 24 индивида от този вид. Планинските Горили са подложени на най-голяма опасност от изчезване, като в момента в дивата природа са отбелязани около 600 особи, и в зоологическите градини не се отглежда нито един представител на този вид.
Характеристики на горилата
Мъжките горили, достигнали зрелост, могат да нараснат до височина от 175 сантиметра. Въпреки това, в дивата природа са забелязани мъжки особи, превишаващи 2 метра височина. Горилите обикновено се придвижват на четирите си крака, но често могат да бъдат видени да ходят изправени на двата си задни крака подобно на хората. Теглото на мъжките може да достигне до 200 килограма. Женските горили са със средна височина около 140 сантиметра, по-дребни са, и тежат максимум 100 килограма. Горилите са покрити с гъста черна козина, макар че могат да се срещнат и индивиди с кафяви или сиви оттенъци на козината. Тялото им е изключително мускулесто, с особено добре развита мускулатура на крайниците. Главата им е голяма и тежка, с изпъкнала долна челюст. Имат големи зъби и мощни челюсти, като кучешките зъби могат да достигнат дължина до 5 сантиметра и са изключително остри.
С какво се храни горилата
Горилата се отнася към тревопасните видове и, в разлика от някои други примати, не използва инструменти за придобиване или подготовка на своята храна. Този вид се храни предимно с разнообразие от растителни части, включително стебла, листа, корени, плодове и цветове. Рядко се наблюдава горила да пие вода директно от източник, тъй като тя обикновено усвоява нужните течности от растенията, които консумира в екваториалните гори. Въпреки че основно се хранят с растения, понякога горилите могат да приемат и насекоми, включително техните ларви, за да се снабдят с необходимите им протеини.
Размножаване на горилите
Мъжките горили обикновено не влизат в конфликти заради женските, защото в групата има един доминиращ мъжки, който е алфа-водача, докато останалите членове са женски с техните малки и подрастващите горили. Женската горила бременее около 8.5 месеца и обичайно ражда едно бебе, което тежи приблизително 2 кг. В отглеждането на потомството се включва и бащата. Младото горила остава прикрепено към гръбната страна на майката, хващайки се за козината ѝ, и слиза оттам единствено за хранене. То започва да следва майка си на поход около двегодишна възраст, но не я напуска до навършване на три години. След като младото порасне достатъчно, женската горила може да забременее отново, което се случва на интервали от 3 до 4 години.
Любопитни факти за горилата
Горилите се славят с високия си интелект, но изследванията върху техните познавателни способности са ограничени. Има случаи, при които две горили са били обучени да общуват с хората чрез жестовия език, използван от глухите. Горилите имат сравнително голям мозък, който понякога надминава по размер този на шимпанзетата и дори на някои хора. Типична продължителност на живота за тези животни е около 50 години, като най-старата забелязана горила е достигнала 56 години. Открито е, че горилите проявяват чувство за хумор, което е било демонстрирано в множество експерименти.
Известната горила Коко беше обучена в жестомимичния език и овладя над 2000 английски думи, които използваше в комуникацията си. Тя също така разбирала значението на чутите думи. Коко беше научила и да работи с компютърна клавиатура и беше една от немногото горили, които могат да рисуват. Тя дори се шегувала с опекуните си, че е птица и може да лети, но после признала чрез жестове, че просто се е пошегувала. Друга горила, Майкъл, която живееше с Коко, разказа чрез жестове за трагичната съдба на майка си, убита от хора. Коко изразила дълбока тъга, когато Майкъл починал, като намираща утеха в рисуването, въпреки че техниката ѝ беше на нивото на четиригодишно дете, което се приписва на анатомията на нейната ръка.
В дивата природа горилите използват пръчки за помощ при ходене, особено по-възрастните индивиди. Те също така проверяват дълбочината на водни течения с пръчки и могат да използват клони за преминаване през реки, ако са твърде дълбоки. В зоопарка в Прага горили са наблюдавани да използват дървени стърготини за предпазване от подхлъзване на мокрия под. В природата горилите си правят гнезда от листа и клони за деня, докато нощем спят в по-сложно изградени гнезда на дърветата с диаметър до метър и половина. Младите остават с родителите си в едно гнездо до около тригодишна възраст, след което започват да строят собствени, в близост до тези на своите родители.
Горилите разпознават собствения си образ в огледалото, което не е характерно за всички животни. Изследвания показват, че в дивата природа горилите използват над 16 различни звукови сигнала за комуникация. Групите са организирани и водени от най-силния мъжки със сребрист гръб, който определя дневния ред и място за спане. Въпреки че водачът може да демонстрира сила, като се прави на задните си лапи и се удря по гърдите, той обикновено избягва да напада, дори когато е разгневен.
Бинти Джуа е горила, която стана известна със своя храбър и състрадателен акт през 1996 година, когато спаси тригодишно момче в Брукфилдския зоопарк в Илинойс. Това момче случайно падна в заграждението на горилите от височина от над пет метра и получи сериозни наранявания. Въпреки опасността от останалите горили, Бинти Джуа се погрижи за момчето, като го защити и дори му помогна да се върне при хората, които щяха да се погрижат за него. Този алтруистичен акт беше още по-впечатляващ, тъй като Бинти Джуа носеше на гърба си своето 17-месечно бебе, Кула. След инцидента детето беше откарано в болница и се възстанови напълно.
Спасителното действие на Бинти Джуа допринесе за разискванията относно емпатията и интелекта на горилите. Това доведе до сравнения с друг случай, в който дивият горила Джъмбо от зоопарка в Джърси също спаси петгодишно момче, което падна в неговото заграждение. Тези събития подкрепят идеята, че някои горили могат интуитивно да разпознават кога човек се нуждае от помощ и да реагират съответно.
Горилите са най-големите живи примати и са известни със своята физическа сила и социални взаимоотношения. Те обикновено ходят на четири крака, като използват своите предни крайници не като стъпала, а като опора, като свиват пръстите си в юмрук. Така те не само запазват чувствителността на ръцете си, но и предпазват дланите си от нараняване, което е особено важно, тъй като тези крайници се използват за манипулиране на обекти и комуникация.
Интересно е, че Бинти Джуа се счита за племенничка на друга известна горила – Коко, която беше известна с умението си да използва знаков език за общуване с хора. Това предполага, че грижата и възпитанието, което горилите получават, могат да имат значително влияние върху тяхното поведение и способността да взаимодействат с хората.
Опасности от горилата
Обикновено горилата не се нахвърля върху човек, освен ако не бъде провокирана – например, ако човекът се опита да нарани нея или нейното малко. Въпреки това, дори когато стане насилие, горилата често се ограничава до едно единствено хапане, което обикновено не е смъртоносно.