Миграцията на диви животни, простираща се през териториите на Кения и Танзания, представлява едно от най-запленяващите природни явления в света. Гледката на огромни стада антилопи гну, участващи в това масово преместване, е впечатляваща.
То е събиране на близо два милиона индивида, които мигрират между заповедниците Серенгети и Масай Мара. Милиони животни извършват преминаването, което е класифицирано от експерти като едно от модерните чудеса на света.
Миграцията на животните, която наподобява грандиозен световен шампионат в дивата природа, е впечатляващо зрелище. В ролята на главни участници изпъкват гнуто, които образуват многобройна група, като по този начин представляват обект на голям интерес.
Класификация на гну
Гнутата представляват вид антилопи с научно наименование Connochaetes. Тези големи африкански антилопи принадлежат към семейството на кухорогите и са свързани не само с други антилопи, но и с овцете, козите и кравите. Наименованието “гну” е заимствано от езика на коренните африкански племена и имитира звука, който издават тези животни. Съществуват два основни вида гнута: черният гну, понякога наричан и белоопашат, и синият гну, познат още като ивичест или белобрад. И двата вида са ендемични за Африка.
Ископаемите доказателства насочват към това, че отделянето на двете вида се е случило преди приблизително един милион години. Синият вид е запазил своя първоначален ареал и показва минимални изменения в сравнение със своите предшественици, докато черният вид е претърпял по-значителни промени в резултат на адаптация към новите си хабитати на юг. Най-забележителните различия, които отличават единия вид от другия, включват тяхната окраска и специфичната насока на техните рога.
Нидерландски колонисти са първите, които откриват гну около 1700 година по време на своите експедиции във вътрешностите на Южна Африка. Видяйки сходството им с дивите биволи, те ги наричат диви волове или гну. Синият вид гну става известен приблизително век по-късно, около 1800 година.
Хибридизацията между двете разновидности може да резултира в плодовито потомство, което обаче се сблъсква с някои нежелани аномалии, като проблеми в структурата на зъбите, рогата и костите на черепа.
Как изглежда гну?
Гнутата се разпознават по своите издължени, елегантни и крепки крайници, пухкави гриви и дълги опашки. Най-забележителните разлики се наблюдават в насочеността и извивката на рогата, както и в цвета на кожата им. Самците на синьото гну достигат височина до рамото от 150 сантиметра и тежат приблизително 250 килограма, докато черните гнута са високи между 111 и 120 сантиметра и имат тегло около 180 килограма.
Женските индивиди от синята разновидност имат височина до рамото от 135 сантиметра и тегло около 180 килограма, докато при черните гнута тези показатели са съответно 108 сантиметра за височина и 155 килограма за тегло.
Роговете на двете разновидности образуват разнообразни криви и лесно може да се установи различието в техния модел на извиване. Черното гну притежава грива и косми на тялото в кафяв оттенък, който преминава към кремав цвят към опашката, докато сивата окраска на синьото гну е акцентирана със светло-сиви линии и понякога отразява синкав отблясък.
Разпространение на гну
Сините гну се намират в различни среди, включващи лесисти и тревисти територии, докато черните гну обикновено предпочитат отворените пространства за паша. В определени области, сините гну предприемат дълги миграционни движения през зимните месеци, за разлика от черните, които остават на едно място. Тези животни могат да достигнат възраст до 40 години, въпреки че обикновено живеят около 20 години в дивата природа.
Черните гну обитават главно равнинните територии и откритите лесисти области в Африка, южно от Сахара. Те са разпространени в Южна Африка и се срещат до районите на Лесото; видът е интродуциран също в Намибия. Характерни за тях са отворените пасища и равнинни местности, както и по-стръмни планински области и вълнистите низинни хълмове, на които могат да бъдат забелязани до височина от 2150 метра.
Синьото гну произхожда от регионите на Източна и Южна Африка и може да бъде наблюдавано в страни като Кения, Танзания, Ботсвана, Замбия, Свазиленд и Ангола. Предпочитаните му местообитания са равнинните територии с низка тревна растителност. Тези животни обитават савани, покрити с ниски акациеви храсти, които служат за тяхната храна. Регионите с умерена влажност са особено подходящи. Гнуто се адаптира както към гъсталаци от храсти, така и към открити, но залесени площи.
Начин на живот на гну
Гну антилопите са познати като мигриращи видове. Въпреки това, не всички гну антилопи се мигрират. Има сини гну, които могат и да мигрират, и да останат на едно място. В някои екосистеми те предпочитат да са заседнали, докато в други, като например в знаменития Серенгети, те водят мигриращ начин на живот.
Тези животни преминават през големи дистанции в своето миграционно движение. Когато завърши периодът на валежи и започне сухият сезон, те тръгват на път поради дефицита на водни запаси. С настъпването на новите дъждове, те отново се завръщат на предишните си места.
Няколко фактора влияят на техните миграционни пътувания, включително наличността на храна, присъствието на хищници и концентрацията на фосфор в тревите, която играе съществена роля за всички бовиди, особено за тези, които кърмят. Ето защо, те активно търсят места с трева, богата на фосфор.
По време на миграционни движения се забелязва степен на координация, която е недостижима за останалите видове. Образува се вид вълнасто движение, което се предполага, че произлиза от вземането на решения на индивидуално ниво. Тези същества демонстрират така наречената роячна интелигентност, благодарение на която преминават през препятствията сякаш са единен организъм.
Размножаване на гну
Тази антилопа не формира стабилни партньорски взаимоотношения. По време на периода на размножаване, самците заемат преходни територии, които защитават и на които привличат самките за съвкупление. Самците активно пазят своите зони и съблазняват самките предимно в края на периода на валежи, когато има обилност на храна.
Периодът на бременност продължава от 250 до 260 дни. Теглото на новороденото достига приблизително 21 килограма и то успява да застане на крака само за няколко минути след раждането. Тази способност е критична за оцеляването им.
Женските особи заедно с малките си обитават области, които са избрани от мъжките. В случай, че се случи обединение на тези групи, пропорцията на мъжки спрямо женски се увеличава, защото женските имат предпочитание към места с по-ниско присъствие на мъжки особи. В резултат, женските особи са преобладаващи в тези региони. Наличието на по-голям брой мъжки води до по-висок уровень на смъртност вследствие на ловната дейност.
Хранене на гну
Гнуто предпочита за храна сочната, млада трева, която не надвишава 10 сантиметра височина. Те не обичат да се хранят с високи и гъсти треви, поради което често следват зебрите на техните пасища, където тревата е по-ниска и по-достъпна за тях.
Трябва им между 4 и 5 килограма фураж дневно, и те могат да пасат до 16 часа всеки ден, за да се нахранят. Ако няма достатъчно трева, животните в стадото могат временно да се преориентират към листата на храсти и дървета, въпреки че това се случва само когато са изправени пред недостиг на храна в предпочитаните пасища.
Също така, на тях им е необходим обилен достъп до вода, поради което обикновено се намират наблизо до източници на сладка вода. Животните обичат да си играят взаимно и да се наслаждават на кални бани около местата за напояване.
Враговете на гну
Крокодилите и леопардите представляват заплаха за гнутата в тяхната естествена среда. Хиените и лъвовете също редовно преследват и нападат гнуто. Понеже е по-трудно за хищниците да атакуват гнуто през светлата част на деня, те често избират да го нападат по тъмно. През нощта гнутата са по-уязвими и склонни към паника, което прави атаките по-успешни.
По следствие на трапезата с отнет живот на гну, остатъците стават плячка на лешоядите. Така тези птици играят значима роля във веригата на хранене. За антилопата представляват опасност и бракониерите, и обитателите на региона, които имат интерес към нейното месо, кожа и рога, превръщайки я в обект на атаки.