Тануки, известно още като енотовидно куче, е диви животни, които често се смесват с еноти поради тяхната подобна външност. В контекста на японската култура, тануки заема значимо място и е познат като радостен дух със способността да променя формата си в хора или предмети.

Произход на енотовидното куче

Изхожда се от предположението, че предците на енотовидното куче се появили на Земята преди над 90 милиона години. В наши дни, този вид може да бъде наблюдаван в страни като Италия, Франция и в скандинавските народи. Разпространение има също в Сибир, Япония и Манджурия, където исторически е било най-често срещано.

Енотовидното куче има предпочитание към планинските и равнинните територии, като се адаптира отлично в гъсталаци на горите. Нерядко може да бъде наблюдавано около населени места, въпреки че обикновено се стреми да избегне контакт с човека. В рамките на България този вид е установен в района на Бургас и също в областта около Велико Търново.

В миналото, над 10 000 екземпляра от този животински вид са били разведени в неволя в Русия. Те се разпространиха из съседните страни. В днешна Швеция, този вид е широко разпространен и съществува програма за регулиране на неговата популация.

Популацията на енотовидното куче значително е намаляла, макар че все още не се счита за вид под заплаха от изчезване. Урбанизацията и превръщането на естествените му хабитати в застроени територии представляват сериозен риск за неговото оцеляване. Освен това, ловът представлява критична угроза, тъй като енотовидните кучета често са цел на бракониери поради ценната си козина. В някои региони, части от тялото на този животински вид се използват в традиционните лечебни практики.

Има три разновидности на енотовидното куче: китайска, японска и сибирска, които се определят според районите на тяхното разпространение. Различията между тези разновидности са незначителни и най-често се изразяват в леки разлики в размер и тегло.

Как изглежда енотовидното куче

Кучето от породата енотовидно се отличава с външен вид, характерен за кучетата със среден размер. Дължината на неговото тело достига приблизително 80 см, докато опашката му е около 25 см. В зависимост от конкретния подвид и пол, теглото му варира между 5 и 10 кг, като обикновено женските индивиди са по-малки от мъжките.

Кучето от породата, която наподобява на енот, се отличава с глава, чиято форма и цветова схема напомнят на тези на енота. То разполага със заострена муцунка, завършваща с черен нос, докато челото и линията, простираща се надолу към носа, са покрити с бяло козинено покритие. Около очите се разполага характерна тъмна “маска”, идентична на тази на енота. Ушите на това куче са относително къси, стърчат изправени нагоре и са с триъгълна форма и закръглени върхове.

Косъмът на енотовидното куче е окрасен подобно на този на енота, проявявайки сиви или кафяви оттенъци, като по корема е отчетливо по-светъл. Тази козина е дълга и плътна, усеща се доста шершава на допир. Вдълж гръбната линия преминава изразен по-тъмен ивицевиден акцент. Опашката е пухкава, без характерните за енота напречни ивици.

Енотовидните кучета обикновено притежават изцяло рижава окраска, като албинизмът е изключително рядко явление при този вид. Тези животни се отличават с дълга козина, която пада скоро до нивото на техните глезени. Имат относително къси крайници, които не са излишно къси и завършват с големи лапи, оборудвани с остри нокти. Мускулатурата на енотовидните кучета, както по тялото, така и по крайниците, е изключително добре развита. Челюстите им са забележително силни, а зъбите – изключително остри.

С какво се храни енотовидното куче

Особености на енотовидното куче

Енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides), известно още като тануки в Япония, е уникално месоядно млекопитаещо, което притежава широк спектър от хранителни предпочитания. Като всички всеядни организми, тази животинка има гъвкава диета, позволяваща ѝ да се приспособява към различни екосистеми и налични ресурси в тях.

Освен гризачите и птиците, които тя ловува с прецизност и агилност, енотовидното куче често се храни и с насекоми, земноводни, риби и дори с отпадъци от човешка дейност. В плодородните периоди, това млекопитаещо не пренебрегва плодовете, ядките, зърнените култури и други видове растителност, които допълват неговата диета и осигуряват необходимите хранителни вещества за неговото оцеляване.

Енотовидните кучета са известни с тяхната способност да адаптират поведението си в зависимост от средата, в която живеят. В градските райони, те могат да станат опортюнистични хранителни паразити, ровейки из боклуците и използвайки човешки отпадъци като източник на храна.

Тяхното тяло е приспособено към разнообразният начин на живот – сравнително къси крайници и здраво тяло, което улеснява движението им както в гъстата растителност, така и в отворените пространства. Богатата кожа на енотовидното куче, особено в зимния сезон, му помага да издържи на ниски температури.

Енотовидните кучета са също изключително любопитни и интелигентни животни, което ги прави доста успешни при намирането и използването на хранителни ресурси. Те използват разнообразни стратегии при лова, включително преследване, примамване и изненадващи нападения, за да уловят своята плячка.

Накратко, енотовидното куче е впечатляващ пример за адаптивност и оцеляване в различни среди, като неговата всеядна природа играе важна роля в неговата способность да процъфтява в широк диапазон от хабитати.

Това животно често опустошава гнезда на птиците, разположени на места, които са лесно достъпни за него, като похапва техните яйца или пилета скоро след излюпването им. Освен това, то се храни с разнообразие от безгръбначни, като насекоми, ракообразни, мекотели и червеи. В диетата на енотовидното куче влизат и растителни компоненти като плодове, семена, лишейници, корени и понякога дори кората на дърветата. То може да преодолява до 10 километра дневно в търсене на прехрана. Този вид често разглежда около водоемите и в случай, че обитава райони близо до морето, често се храни и с отмрели морски същества, които вълните избрасват на брега.

Размножаване на енотовидното куче

Еднопартньорското куче е верен спътник, който остава със своя избран партньор през целия си живот. То достига сексуална зрелост около десетия си месец. В месец октомври мъжките се състезават в борби за правото да спечелят вниманието на най-привлекателните женски, след което се формират двойки, които си остават верни до края на живота си. Въпреки че размножителният период е през февруари, конфликти между мъжките не се случват, тъй като двойките вече са стабилно установени.

Периодът на бременност продължава приблизително два месеца, след което могат да се появят между шест и шестнадесет потомства. Отглеждането на малките е съвместна отговорност на двата родителя. Репродуктивната способност на самката е обвързана с качеството на нейното хранене и със съответните екологични условия. Младите бързо достигат до зрялост и в рамките на около два месеца вече могат да консумират различни видове храна, въпреки че продължават да се нуждаят от мляко за още около половин месец.

При достигане на полова зрялост, индивидите започват търсене на партньор за основаване на собствено потомство. В дивата природа, продължителността на живота на енотовидното куче обикновено е около четири години, докато при отглеждане в зоопарк, те могат да достигнат на възраст над петнадесет години.

Енотовидното куче предпочита да си направи легло в забравена дупка, оставена от друго животно в гората, и често използва дупки в дърветата или пукнатини в скалите. Ако не открие подходящо място, то се укрива под някой гъст храст, където се грижи за своите малки.

Любопитни факти за енотовидното куче

Едно любопитно обстоятелство относно енотовидното куче е, че преди настъпването на зимата то трябва да увеличи телесната си маса с 2 килограма над нормалното си тегло, тъй като през зимните месеци влиза в хибернация. Този вид е уникален сред представителите на семейство Кучеви със своята способност да презимува подобно на мечките.

В периода на хибернация, скоростта на метаболитните процеси в организма му намалява до едва 20% от обичайната. Той прекарва в сън зимните месеци от декември до края на февруари или до половината на март. Ако зимата е топла, то не влиза в зимен сън, а се укрива от снежните навали и бурите само при изключително лоши метеорологични условия, като в противен случай води обичайния си начин на живот. През студения сезон има трудности при ходене през пухкав сняг.

Когато е заплашено, енотовидното куче избягва да се бие, а скимти или се прави на мъртво.

Вълците и рисовете представляват естествени хищници за енотовидното куче. Прогнозира се, че в резултат на глобалното затопляне, числеността на този вид може да намалее драстично до критични стойности, тъй като той е адаптиран към живот в по-хладни климатични условия.