Ехидната представлява един необикновен вид животно с уникален външен вид, което е способно да отглежда потомство, като първо снася яйца, а след това кърми своите малки, подобно на платипуса. Този вид може да бъде намерен на територията на Нова Гвинея, в Австралия, както и на остров Тасмания, където е присъствал от древни времена.

История на Ехидна

Предшествениците на днешната ехидна се появяват на Земята приблизително преди 110 милиона години. Експертите твърдят, че ехидната е наследник на ранните млекопитаещи – тритилодонтите, които са запазили умението да отглеждат потомството си в яйца. В миналото са съществували различни видове ехидни. В наши дни има три основни вида: дългоносата ехидна, късоносата ехидна и с дълъг муцун ехидна.

Как изглежда Ехидна

Ехидната представя един необичаен вид – тялото ѝ е обсипано с остри игли, което придава на животното сходство с таралежа. Обикновено ехидната достига дължина от около 40 сантиметра, макар че понякога може да израсте и до 60 сантиметра. Тъмнокафявата, груба козина покрива цялата ѝ фигура. Върху гърба и страните се издигат дълги шипове, които всъщност са модифицирани косми и са оцветени в комбинация от светли и тъмни нюанси, като връхчетата им често са почти черни. Ехидната разполага с изключително кратка опашка, дълга едва около 1 сантиметър и също обсипана с игли, която едва ли е забележима.

Ехидната разполага с удължен и тесен нос, чиято дължина може да достигне до 5 см. На върха на носа си, който често се определя като рило, тя притежава крива структура подобна на хобот. Под тази структура се позиционира малката й уста, лишена от зъби. Този забележителен организъм се отличава с изключително тънък и дълъг език. Крайниците на ехидната са относително къси, оборудвани с дълги, извити когти, които й позволяват да прониква в земята лесно и ефективно. На задните й лапи се откроява вторият пръст, който носи особено дълъг нокът, четирикратно превъзхождащ размерите на останалите нокти на животинката.

За известно дълго време експертите оставаха в недоумение относно предназначението на по-дългия нокът у Ехидните. В началото се предполагаше, че този нокът помага на животното да копае дупки в почвата с голяма скорост, но по-късно стана ясно, че той е необходим за поддържане на чистотата на козината му. Ехидните не са способни да лижат козината и бодлите си с езика си, както правят множество други животни. Техните лапи са прекалено нежни и използването им за почистване би довело до наранявания. Затова за да може лесно да достигне до козината, разположена между бодлите, и да я освободи от натрупалите се мръсотии, на ехидната са й необходими нокти с различна дължина на задните крайници.

С какво се храни Ехидна

Ехидната (Tachyglossidae) е необичайно млекопитаещо, което принадлежи към порядъка на однопръстите (Monotremata), който включва също платипуса. Тези животни са единствените съществуващи млекопитаещи, които снасят яйца вместо да раждат живи малки. Въпреки че се водят млекопитаещи, ехидните имат някои характеристики, които ги приближават до рептилите, като например температурата на тялото им, която е по-ниска от тази на повечето други млекопитаещи и се движи около 32°C.

Ехидните са разпространени в Австралия, Тасмания и Нова Гвинея и съществуват няколко различни вида. Тялото им е покрито с твърди игли, подобни на тези на таралежите, които служат за защита от хищници. Кожата между иглите е покрита с по-къса козина, която помага за изолацията на тялото.

Носът на ехидната е осетителен и се използва за откриване на храна под земята. Способността им да копаят е впечатляваща; те използват своите мощни предни лапи и дълги когти, за да достигат до термити и мравки в техните ходила. Ехидната е солитарно и териториално животно, което обикаля голямо пространство в търсене на храна.

Размножаването на ехидните също е необичайно. След като снасят яйца, те ги поставят в специален торбичка на корема си, където остават до излюпване. Малките ехидни са беззъби и се хранят с мляко, което се изтича от порите на майката, тъй като тя няма развити зърна.

Интересно е, че ехидните имат електросенсори в носа си, които им позволяват да усещат електрическите поля, генерирани от движещите се насекоми. Това ги прави ефективни ловци дори при лоши условия на видимост.

Освен термити и мравки, ехидните могат да се хранят с други насекоми, като например гъсеници и ларви. Храненето с камъчета или гастролити е стратегия, използвана от множество животни за помощ в триенето и меленето на храната в стомаха, тъй като липсата на зъби ги лишава от възможността да дъвчат храната си.

Въпреки че ехидните могат да оцелеят дълги периоди без храна, те са активни търсачи на храна и посвещават голяма част от времето си на това занимание. Техният начин на живот и уникални биологични черти ги правят интересен обект на изследвания в областта на еволюцията и екологията на млекопитаещите.

Размножаване на Ехидна

Ехидната е изолиран живущ вид, който се сдобива с партньор единствено през периода на размножаване, настъпващ през зимата. Извън този период, всяка ехидна защитава своята лична територия, на която ловува и може да се впусне в конфликти за отбрана на тази територия от вторгователи. Гестационният период на ехидната продължава три седмици, след което тя отлага яйце с мека обвивка, което по размер прилича на зърно грах. Женското се обръща на гърба си и нежно търкаля яйцето към марсупиума си, който се формира специфично за сезона на размножаване и изчезва след този период. Малкото яйце на ехидната пребивава в марсупиума за период от десет денонощия. След това се появява млада ехидна с дължина от едва 12 милиметра.

Новороденото ехидно остава в марсупиалната торба на своята майка, където се храни чрез млякото, което тече от специални пори на майчините млечни жлези, тъй като тя няма зърна. Младото ехидно прекарва първите 55 дни от живота си в торбата, след което развива бодли и става твърде голямо, за да се побира в нея. Когато напусне торбата, майката рови за него укритие, където го скрива и до което се връща на всеки четири дни, за да го нахрани. В случай че майката пострада, малкото е неспособно да оцелее самостоятелно, но има шанс да се прехранва с насекоми, които влязат в укритието. На седем месеца, младото ехидно започва да живее независимо и се отделя от майка си.

Любопитни факти за Ехидна

Ехидната е активна през нощта и предпочита да прекарва деня в сън, укривайки се в изкопани от самата нея нори или заема такива, направени от зайци. Тя разполага с изключително развито обоняние и слух, което й позволява да усети и най-дребното движение, въпреки че зрението й не е особено остро. В ситуации на заплаха, ехидната бързо търси убежище в храсти или скални пукнатини. Ако не открие подходящо място за скриване, тя е способна да изрови дупка в земята с изненадваща бързина, оставяйки видими само своите остри игли отгоре. Този процес става толкова бързо, че отстрани прилича на потапяне във вода. В случай, че земята е прекалено твърда за копаене, ехидната се свива в топка подобно на таралеж, за да се защити.

Когато ехидната се свива в клъб, образуваната защитна топка не е пълноценна, което оставя коремната ѝ част уязвима за атаки от по-сръчни хищници. Често ехидната попада на радара на дингото, лисиците и вараните, но тези хищници трябва да бъдат внимателни и опитни, за да не се наранят от острите бодли на ехидната, което може да им причини сериозни увреждания. Интригуващо е, че на човката на ехидната се намират множество електрорецептори, което се смята, че е наследствена черта от древните предци на животното, живеещи полуводен живот.

Ехидната не обитава постоянен дом, създавайки такъв единствено през периода на възпроизводство. Външно изглеждаща нескопосана, тя всъщност е способна да преплува значителни дистанции. Този вид е подложен на риск за оцеляване, особено поради урбанизацията на средата му на живот, което води до намаляване на хранителните ресурси и често го прави жертва на пътнотранспортни инциденти. Ехидната е често изобразявана символ на австралийската култура – тя заема място на пощенски марки и върху монетата от 5 цента на Австралия.