Select Page

Домашното прасе (Sus scrofa domesticus) е домашно животно, което играе важна роля в селскостопанската дейност на човечеството от древни времена. То се отглежда предимно за месо (свинско), но и за кожи, а в някои региони и за тяхната сила на труд при различни селскостопански задачи. Освен за месо, от прасетата се извличат и други продукти като сланина, кожи, четини и дори лекарства, изработени от тяхната инсулин-подобна субстанция. Заради тяхната адаптивност и всеядност, те са популярни сред фермерите в различни климатични зони по целия свят.

Дивата свиня (Sus scrofa), известна още като диво прасе, е дивият предшественик на домашното прасе. Те са широко разпространени в Евразия и Северна Африка, а чрез човешка дейност са били разпространени и в Америка, Австралия и други региони. Дивите свине са известни с тяхната интелигентност, социална структура и способността да се адаптират в разнообразни екосистеми. Глиганът е термин, който се използва за означаване на мъжкия индивид от вида на дивата свиня, докато женските индивиди се наричат кочки, а младите – прасенца.

Интересен факт е, че дивите свине могат да се хибридизират с домашните прасета, което понякога води до появата на животни със смесени черти в дивата природа. Това може да бъде проблем за местната флора и фауна, тъй като хибридите често притежават по-голяма адаптивност и могат да причинят значителни екологични щети.

Като селскостопанско животно, домашното прасе е подложено на множество селективни развъждания, за да се подобрят определени характеристики като бърз растеж, качество на месото и репродуктивни способности. Този процес е довел до голямо разнообразие от породи домашни прасета, които се отглеждат в различни части на света.

Значението на домашните прасета за хората е голямо не само в контекста на храненето и селскостопанската икономика, но и в културните и религиозни традиции на много общности. Въпреки това, отглеждането на свине може да има и своите предизвикателства, включително управлението на болести, въздействието върху околната среда и етични въпроси, касаещи животновъдството.

Как изглежда дивото прасе

Дивата свиня, известна с научното си име Sus scrofa, е представител на класа млекопитаещи, включена в отряда на артиодактилите, които не преживяват храната си. Този вид е предшественик на днешната порода домашни свине. Разпространена е включително и на територията на нашата държава, като част от широкия си ареал, който обхваща части от Европа и Азия, както и Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия. В България дивото прасе може да бъде наблюдавано във всички региони на страната.

Хабитатите на дивата свиня включват полу-пустинни райони, степи, листвени гори, тропически дъждовни гори и обработваеми територии. Тя предпочита плътните тръстики и храстите по крайбрежията на влажни райони, както и гъстите лесни масиви. В рамките на България е отчетено наличието на приблизително 80 хиляди индивиди от този вид.

Дивото прасе се отличава с удължено телосложение, което превишава два метра в дължина, и височина, която надминава един метър. Масата на тези животни е впечатляваща, като тя може да достигне над 350 килограма. Тялото им е компактно и по-обемисто в предната част, като е короновано от голяма и тежка глава. Конусообразната глава е един от най-разпознаваемите белези на дивото прасе и представлява около една трета от общата дължина на тялото.

Рилото на дивата свиня е значително удължено и формира рило, което съдържа изключително твърда костна структура, даваща възможност на животното ефикасно да копае големи ями, дори и в условия на изключително твърда почва. Очите на дивото прасе са малки и са дълбоко вградени в черепа, защитени със сноп от груби власинки. Ушите на дивото прасе са развити отлично, изпъкващи в черно и насочени нагоре, като слухът му е изключително чувствителен.

Шията на животното е тлъста и не се отделя отчетливо от тялото, което причинява главата му да остава опустена и затруднява въртенето й настрани. Мъжките диви прасета притежават кучешки зъби, които се извиват назад и преминават покрай челюстите, известни като глиги или бивни, от които и произлиза терминът “глиган” за самците на вида. Тези зъби служат като основно средство за отбрана и атака. Четириногото има и развити странични пръсти – втори и пети, които допълнително го характеризират.

Дивото прасе има козина, която е къса, не гъста и груба. През зимните месеци, под тази четина се развива пухкав и плътен подкосъм. Оцветяването на козината може да бъде различно, като се варира от тъмнокафяв до сив цвят, като това се определя от региона, в който живее животното.

Начин на живот на дивото прасе

Дивото прасе (Sus scrofa), което също е известно като глиган или дива свиня, е вид млекопитаещо, принадлежащо към семейството на свините (Suidae). Това е предимно нощно създание, което води скрит начин на живот, избягващо дневната светлина и човешкото присъствие. През деня то обикновено се оттегля в леговища, които си изгражда в гъсталаци, подлеся и заблатени територии, където може да остане незабелязано от хищници и човек. Леговищата им могат да бъдат едва забележими депресии в земята или по-сложни укрития, като дълбочината и структурата на тези убежища варират в зависимост от размерите на индивида и външните условия на средата.

Глиганите, които са по-големи и по-тежки от своите женски събратя, често изкопават по-дълбоки и широки легла, премествайки значителни количества земна маса със своите мощни копателни органи – рилцата. През студените месеци тези животни предпочитат да си почиват на места, които са защитени от ветровете и са изложени на слънце, докато през лятото те избягват пряката слънчева светлина и търсят прохлада в близост до водоеми или в сянката на дърветата.

По време на здрача или нощта дивите прасета се активизират и започват да търсят храна, като се хранят с широк спектър от растения и животни, включително корени, семена, плодове, гъби, насекоми и дори малки гръбначни. Те са изключително предпазливи при търсене на храна, използвайки своето отлично обоняние и слух, за да откриват опасности отдалеч. Веднага при усещане на най-малкия шум или знак за наличието на хищник или човек, дивото прасе е готово да напусне района за по-сигурно място.

При сблъсък с потенциални заплахи, дивите прасета могат да бъдат агресивни и да се защитават решително, особено ако става въпрос за опазването на техните малки или собствената им безопасност. Те разполагат със силни челюсти и остри клатушки, които могат да причинят сериозни наранявания на нападателите. Способността им да плуват е още един механизъм за оцеляване, който им позволява да пресичат реки и езера, за да избягат от преследвачите си или да достигнат нови хранителни територии.

В териториите, които населяват, винаги могат да се открият така наречените кални бани. Тези углубения са напълнени с дъждовна вода и обилно количество кал. В тези кални области дивите свине се наслаждават на търкаляне и почивка, което им помага да се защитят от кърлежи и други вампирски насекоми.

Каловите бани представляват лечебно средство дори за наранени животни. Тя помага като запечатва раните и ускорява тяхното възстановяване. След потапянето в калта, дивите свине често търкат телата си върху стволовете на високите иглолистни дървета. Така те се избавят от паразитите. Тези дървета са обикновено избрани от цялото стадо и често се наблюдава употребата на същите дървета през многобройни години.

Глиган

Ако не се брои човекът, в гората животните рядко имат врагове. Малките прасенца могат да станат плячка на вълка, ако се отклонят твърде далеч от майката си. Те са социални същества, които живеят в групи, обикновено състоящи се от женските свине и техните потомства. Възрастните мъжки обикновено живеят в изолация.

Продължителността на живота им е 10-12 години, но спокойно могат да достигнат и 20 години.

Хранене на дивото прасе

Дивото прасе е омниворно и храната му включва разнообразие от елементи, които се намират в горската среда, включително различни растения, жълъди, кестени, коренища, охлюви, птичи яйца и от време на време дори птици. При своето ровене в почвата, то може да унищожи семена, но също така допринася за покриването на други семена със земя и обогатява почвата с хранителни вещества. Въпреки това, понякога това животно може да стане вредител, когато влезе в земеделски култури и зеленчукови градини, причинявайки щети на селскостопанската дейност.

Размножаване на дивото прасе

Дивите свине (Sus scrofa) са видове, характеризиращи се с разнообразно размножително поведение, което е адаптирано към различните климатични условия, в които те живеят. Размножителният период обикновено започва през ноември и декември, когато дните стават по-кратки и температурите по-ниски, но при благоприятни условия може да продължи и през зимните месеци, като се удължава до февруари, особено в по-топли и умерени области, където храната е по-достъпна.

Мъжките животни, известни като глигани, се състезават за правото на размножаване чрез интензивни и агресивни схватки, които могат да бъдат изключително жестоки и да доведат до тежки рани или дори смърт. Тези борби помагат за установяването на доминиращи индивиди и поддържането на социалната йерархия в групата.

Женските свине, известни като кочки, достигат полова зрялост на възраст около година и половина и са в състояние да забременеят и да раждат. Бременността при дивите свине продължава между 114 и 140 дни, което е приблизително от 18 до 20 седмици. Родителството е важен момент в живота на кочката, тъй като тя инвестира значително количество време и ресурси в отглеждането на младите. Обикновено се раждат между 3 и 6 прасенца, но по-опитните и зрели кочки могат да имат значително по-големи гнезда от до 10-12 прасенца.

Младите диви свине са известни с характерната им нашарена козина, която представлява светли надлъжни ивици, които им помагат да се камуфлират в горската подстилка. Тази уникална козина се губи като част от естествения процес на растеж и развитие на животното, когато то достигне около една година и козината им става едноцветна, обикновено червеникаво-кафява.

Растежът на дивите свине е бърз и те бързо натрупват маса, достигайки до 40 килограма през първата си година. С напредването на възрастта, теглото продължава да се увеличава, като през втората година те могат да тежат до 70 килограма, а през третата до 100 килограма. На четири години техният растеж може да достигне до 125 килограма, в зависимост от наличието на храна и условията на околната среда. Това тегло е индикатор не само за здравето и благополучието на индивида, но и за качеството на неговата среда и възможностите за изхранване.

Болести по дивите прасета

Класическата чума по свинете е най-разпространеното заболяване сред тях. Освен това, сериозна и опасна за тях е болестта, наречена Гърлената жаба, която има сходни симптоми с рака при човека. През зимата, когато студът настъпи, дивите свине са изложени на болезнено набиване на копитата на предните си крака. Това се дължи на факта, че копитата им се забиват в острите краища на разбитата ледена повърхност, причинявайки порези на кожата им. Такива травми затрудняват движението им и ги правят лесна мишена за вълците. По този начин, дивите свине са уязвими към различни заболявания.

Следите на дивото прасе

Отпечатъците, които оставя дивата свиня, са доста специфични. Те наподобяват тези на домашната свиня, но са по-заоблени, тъй като дивата свиня се движи значително повече и копитата ѝ се износват и заоблят. Отпечатъкът на зряла дива свиня може да се обърка с този на елен, но еленът не оставя следи от малките и издигнати задни копита, за разлика от дивата свиня, която оставя видими следи. Разстоянието между отпечатъците също варира – еленът прави по-големи стъпки и следователно има по-пространни отпечатъци.

Диво прасе

Вредно ли е дивото прасе за гората

Дискусията относно вредите, нанесени от дивите прасета върху насажденията и селскостопанските култури, често води до противоречиви становища. От една страна, фермерите и земеделските производители са изправени пред реални загуби в резултат на ремонтите, които тези животни причиняват на реколтата и посевите. Дивото прасе (Sus scrofa) е известно със своята склонност да рови почвата в търсене на храна, като така може да унищожи кореновата система на растенията, да повреди младите насаждения и да намали добивите.

С други думи, има основателни причини за опасения от страна на земеделските производители. Това обаче понякога може да доведе до преувеличаване на проблема с цел оправдаване на агресивни методи за контрол над популацията на дивите прасета, включително и тяхното масово изтребление. Такива действия могат да застрашат баланса в екосистемите и да доведат до намаляване на числеността на тези животни до критични нива.

В множество страни, за да се избегне нерегулираното изтребление на дивите прасета, са въведени закони, които защитават вида в определени райони, като например в националните паркове, където ловът е строго забранен. Такива мерки осигуряват убежище за дивите прасета и възможност за възстановяване на популациите им.

Съществуват и случаи на бракониерство, които са извън закона и застрашават животните, но те са по-скоро изключение, а не правило в строго контролираните защитени зони. Срещу друга сериозна заплаха за дивите прасета – чумата по прасетата – се води активна борба чрез поставяне на ваксини, които животните приемат с храната. Тези предпазни мерки допринасят за поддържането на здравословното състояние на популациите и предотвратяват масовите епидемии, които могат да имат катастрофални последици.

Когато се прилагат ефикасни мерки за защита и контрол над заболяванията, както и се противодейства на незаконния лов, популацията на дивото прасе има потенциала да се възстанови и дори да нараства бързо. Това е важно не само за самите животни, но и за поддържането на естествените процеси в екосистемите, където дивото прасе играе ключова роля като разпространител на семена и като част от хранителната верига.

Няколко факта за дивото прасе

Този животен, който е част от дивата фауна, е изключително търсен от ловците, тъй като се използва не само месото му, но и мазнината и кожата. Дори и неговата четина се превръща в материал за производството на четки.

Четините на дивите прасета са били употребявани още в Месопотамия за създаване на уреди за хигиена на устата. В стародавен Египет също изработвали зъбочистки от четините на дивите свине.

Мъжкият е опасен противник и може да убие човек, ако се почувства застрашен или раздразнен.