Приматът със забележителната визия, наричан Дългоноса маймуна, е сред видовете, изправени пред заплахата от изчезване. Този защитен вид се среща изключително рядко, което допълнително влияе на недостатъчното му познаване от научната общност. Сред прочутите представители на маймунското семейство като шимпанзета, орангутаните, капуцините и тамарините, дългоносата маймуна е един от най-фасциниращите видове.
История на Дългоносата Маймуна
Счита се, че произходът на Дългоносата Маймуна датира отпреди приблизително 100 милиона години. В наши дни този вид маймуни обитава територии в Индонезия, Бруней и Малайзия, като неговото население е ограничено изключително до остров Борнео, който е разделен между тези три национални държави.
Маймуната с дълъг нос обитава райони близо до водни тела, тъй като наличието на вода е критично за нейното оцеляване. Този примат се намира в различни влажни среди като мангровите гори, блатата, каучуковите плантации и тропическите лесове, а понякога и в районите около скалите. Обикновено тази маймуна не пътува на разстояние, надвишаващо един километър от известния си източник на вода. Вероятно заради своята страст към плуването, се счита, че тя е една от приматите с най-силна любов към водата и е изключително умела плувачка.
Как изглежда Дългоносата Маймуна
Дългоносата маймуна се отличава като най-голямата маймунска видовец в азиатския континент. Има видими разлики в размерите между двата пола. Мъжките индивиди могат да достигат дължина до 76 см и да тежат до 22 кг, като понякога възрастните екземпляри от мъжкия пол могат да възлизат на 30 кг. Женските представители на вида Дългоноси Маймуни обикновено са с максимална дължина до 62 см и тегло до 12 кг, като изключително се наблюдават женски, които тежат приблизително 15 кг.
Мъжкият представител на Дългоносите Маймуни може да се похвали с нос, чиято дължина понякога достига до 10 см и се извисява над устните му. Процесите на еволюция, допринесли за развитието на този изключителен размер на носа при този вид, остават неизяснени. Съществува теория, предполагаща, че масивният нос служи като примамка за привличане на партньорки.
Счита се, че размерът на носа при мъжката Дългоноса Маймуна корелира със способността й да произвежда по-силни звуци – по-големият нос предполага по-гласовити изяви. Макар и женските Дългоноси Маймуни да притежават носове относително малки в сравнение с тези на мъжете, те все пак се открояват със своята значителна големина. Носовете на мъжките особи обикновено висят надолу, докато тези на женските са по-къси и изпъкнали. Лицата на тези примати не са изцяло покрити с козина, като областите около очите и устата са лишени от косъм. Също така носът е лишен от козина. В областта около врата Дългоносата Маймуна носи пищна светла козина.
Маймуната с дълъг нос разполага с плътен, дълъг кожух, а по гърба й се наблюдава оранжево или червенокафяв оттенък. Вътрешният слой на окосмяването й е с нюанс на сиво или жълто. Крайниците и коремът на този вид маймуна са обвити в светлокафява или сива козина. Отзад, в областта на кръста, тя носи бяла, триъгълна петнаста зона.

При раждането, малките от вида Дългоноси Маймуни притежават лице оцветено в синьо, което променя нюанса си към сиво след тримесечна възраст. След достигане на осми месец, цветът на лицето еволюира към бежов оттенък. Очите на тези маймуни са малки, кафяви, с форма наподобяваща бадем и леко наклонени. Те се отличават с впечатляващо развити мускули на тялото и на крайниците. Опашката им е също забележително дълга. Дългоносите Маймуни разполагат с плавници между пръстите на своите лапи, които улесняват плуването им.
С какво се храни Дългоносата Маймуна
Маймуната с дълъг нос предпочита да почива на клоните на дърветата и рядко се спуска до земята. Когато то се случва, най-често е заради нуждата от вода или в търсене на изхранване. Тя се изхранва в основно с листа от дървета и храсти, плодове, цветове, семена и кора. Въпреки това, дългоносата маймуна не се отказва и от насекоми и червеи, особено когато растителната храна е недостатъчна.
Маймуната с дълъг нос консумира повече от 50 разнообразни видове растителност като източник на храна. Наблюденията показват, че този вид маймуна има предпочитание към пресни, неотдавна поникнали листа и обикновено избира да се храни с недозрели плодове вместо с напълно узрели такива. В периода от януари до май, диетата на маймуната с дълъг нос е съсредоточена предимно върху плодовете, докато от юни до декември, тя предпочита да се храни с листа.
Размножаване на Дългоносата Маймуна
Дългоносите Маймуни достигат полова зрялост на пет години, докато самците – на шест до седем години. В периода на възпроизводство, гениталиите на самките придобиват розов или червен цвят. Размножителният сезон на Дългоносата Маймуна е от февруари до ноември, но въпреки това, те обикновено раждат в интервала между март и май.
Процесът на спарване обикновено отнема приблизително тридесет секунди. Самецът, който вече се е изправил срещу няколко опоненти преди спарването, улавя самката за околностите на задните си крака или около тялото и бързо осъществява спарването. Понякога самците на дългоносите маймуни използват специфични звуци за привличане на самките. Възгласите, които издават самците през периода на размножаване, могат да бъдат чути от разстояние до 200 метра.
Когато получат покани, женските обръщат гърбове към мъжкото, извикващо ги, и започват да въртят главите от ляво на дясно. Периодът на бременност продължава приблизително 200 дни. Женската на Дългоносата Маймуна се размножава през нощта или изключително рано през утринта. Майката консумира плацентата след раждането, а новороденото е захранено с майчина кърма за период от седем месеца.
След навършване на два месеца, този организъм започва да въвежда в диетата си твърда храна, допълнително към млякото. Обичайно се появява на бял свят само едно потомство, което остава с майка си за период, превишаващ една година. Новородените са с изключително дребни носове, които с времето нарастват и стават по-изразителни. Майката позволява на други членове на своята общност да участват в отглеждането на нейното младо. В случаите, когато лидерът на групата бъде заменен с по-млад индивид, нараства рискът от убийство на малките от страна на новия водач.
Любопитни факти за Дългоносата Маймуна
Дългоносата маймуна е способна да преодолее подводно разстояние от 20 метра. Тази животинка без усилие плува през водните пространства. Тя изпитва голямо удоволствие, когато скача във водата от клон.
Дългоноса Маймуна общува със събратята си с помощта на специални крясъци.
Груповите лидери на младите Дългоноси Маймуни използват уникални вокални сигнали за успокояване след инцидент с хищник. Тези водачи обичайно се позиционират изолирано от останалите членове на групата и бдят за приближаващи хищници. При забелязване на потенциална заплаха, те подават специализиран звуков сигнал, който служи като предупреждение за останалите.
Установено е, че мъжкарите с по-дълги носове са по-харесвани от женските.
Крокодилите, леопардите, питоните и хищните птици представляват естествени заплахи за Дългоносите Маймуни. Когато се изправят пред опасност от тези хищници, Дългоносите Маймуни често скачат във водата, използвайки този метод за бягство от атакуващите ги.
На не много големи разстояния Дългоноса Маймуна може да се придвижва на два крака.