Множество факти за различни диви животни са известни на хората, тъй като те пробуждат интерес със своята поднес. Въпреки това, биволите не попадат в тази категория. Ние ги възприемаме като еднообразни и не особено вълнуващи същества, считайки, че те нямат какво интересно да ни разкажат за себе си.
Изразеното твърдение не отразява действителността. Въпреки тяхната външна скромност в поведението, биволите водят изключително уреден и впечатляващ начин на живот. Организацията на техните общности отразява демократични принципи, които са високо ценени от хората. В огромните стада, населявани от някои видове биволи, функционират стриктни норми, които осигуряват хармония и порядък сред индивидите.
Вземането на решения е прерогатив на женските особи, които изразяват своя избор като се лягат на земята, насочвайки поглед в желаната посока, след което се изправят, за да се легнат отново. Този метод представлява техния начин на гласуване.
Още много интересни факти за биволите могат да се научат. ако се опознаят животът и навиците им.
Класификация на биволите
Биволът, известен със своето латинско наименование Bubalus, е част от фамилията на големите бозайници, към които принадлежат и говедата, и се категоризира в отряда на Artiodactyla или Чифтокопитните. Терминът за този род е въведен от Чарлз Хамилтън Смит през 1827 година.
Въпреки че дискусиите относно точната класификация на биволите продължават и до днес, обикновено под “биволи” се имат предвид домашните, или така наречените водни биволи, които са били опитомени от хората преди около 3000 години пр.н.е.
Агресивното поведение на африканските биволи ги прави неподходящи за домашни животни. Тъй като биволите вече са доместицирани и използвани в земеделието подобно на крави, свине, овце, кози, кокошки, пуйки и гъски, техните диви събратя не образуват големи популации.
Как изглежда биволът?
Когато говорим за биволите, имаме предвид дивите животни на свобода, които са по-малка популация от опитомените, отглеждани от хората със стопанска цел.
Зоологът Смит характеризира бивола като късокрако млекопитаещо. Той отбелязва, че неговите крайници са изключително здрави, а опашката е дълга и слаба, достигаща до нивото на глезените и завършваща с кичур подобен на храст. Биволът се отличава с обемиста глава и изпъкнало, макар и стеснено чело, големи черни очи и уши, които приличат на воронки.
Рогата му, които притежават и двата пола, се извиват настрани като куки, като при самките те са по-дребни. Тези рога са почти триъгълни във възходящата си част и се намират изключително ниско на черепа.
Женските представители на вида лесно се отличават благодарение на обемистото си виме, което разполага с четири млечни зърна. Гърбът на бивола се откроява със своята изключителна стабилност и почти перфектно пряма форма, допълнена от наличието на 13 двойки ребра.
Биволската муцуна е отличително широка и е оборудвана с една силна челюст. Кожата на бивола е обагрена в нюанси, вариращи от пепеляво-сив до черен цвят. Покриващата го космена покривка е умерено дълга, груба и не особено гъста, като на челото често се образува характерен кичур. Размерите на копитата са внушителни.
Тялото на бивола има дължина между 2.4 и 3 метра, докато дължината на неговата опашка варира от 0.6 до 1 метър. Височината на животното в областта на раменете се измерва в диапазона от 1.5 до 1.9 метра.
По размер и тегло, дивият бивол надвишава своя домашен роднина, като неговото тегло варира от 600 до 1200 килограма. Сред другите големи диви животни, той е по-малък единствено от гаурa и американския бизон.
Къде живеят биволите?
Африканският бивол живее на стада край водоеми, защото обича да се търкаля в калта, за да поддържа телесната си температура.
Азиатският воден бивол обитава влажните области на континента. Той е разпространен в страни като Индия, Непал, Бутан, Тайланд и Камбоджа, и вероятността е голяма да го намерим и в Мианмар.
Обичаената среда на живот за този вид са влажните тревни площи, мочурища и речни долини, обилно зарастнали с растения.
Смята се, че много диви популации са се смесили с домашни биволи. Повечето са в национални паркове в различни страни.
Начин на живот биволите
Биволите не практикуват моногамия. Женските образуват групи, които имат неформална структура и са водени от женски, които отглеждат своите потомци. Тези групи могат да броят до 30 индивида.
Най-възрастните женски биволи оглавяват стадото, дори и в присъствието на мъжки бивол. Понякога стадото обединява няколко такива женски групи, достигайки до общ брой от 100 животни, особено на местата, които използват за отдих.
Зрелите самци обикновено обикалят в групи от неомъжени или пооделеч. Тези групи могат да включват до десет бивола, въпреки че зрелите самци често предпочитат да бъдат в уединение.
Размножаване на биволите
В период на влага, мъжките влизат в женските стада за размножаване с биволиците. Те определят готовността на женските за размножаване чрез обоняние. В някои региони, размножаването на биволите е сезонно и се осъществява след периода на валежи, като новородените теленца се появяват около следващата година, преди началото на влажния сезон.
Въпреки това, съществуват и популации, които се размножават през цялата година, като в тези групи раждането на младите може да се случи по всяко време.
После от спарването мъжките се изгонват от общността. Женските преминават през гестационен период от 10 до 11 месеца, като възпроизвеждането обикновено се случва на интервал от около една година. Обикновено се ражда само едно потомство, въпреки че понякога могат да се появят и двойки близнаци.
Новороденото има тегло между 35 и 40 килограма и е с отенъци на цвета от червеникаво до жълто-кафяво. Периодът на кърмене продължава между 6 и 9 месеца.
Мъжките биволи достигат полова зрялост на три месеца и след това се отделят от стадото на своите майки, за да се присъединят към група на необвързани мъжки. От друга страна, женските биволи достигат полова зрялост на 18 месеца и продължават да живеят заедно с майките си в рамките на по-голяма стадна общност.
Сред природата биволите живеят до 25 години.
Хранене на биволите
В диката среда биволите се хранят с трева, като често предпочитат бермудската трева, но също така консумират и различни други растения.
Те не пренебрегват плодовете, корите на дърветата и някои видове храсти. Освен това, биволите често се хранят и с аграрни култури като ориз, захарна тръстика и юта, което може да доведе до сериозни щети в земеделието.
Враговете на биволите
Хората са представлявали значителна опасност за биволите заради лова и посегателството върху местообитанията им.
Тигрите принадлежат към групата на хищниците, които ловуват биволи, въпреки че преодоляването на такъв огромен пляч е сериозно изпитание дори за голямата котка. Когато биват атакувани от тигър, биволите често се събират в стадо, подреждат се едни до други в линия и колективно се защитават, като използват рогата си.
Е известно също, че биволите са сред немногото животни, способни да отнемат живота на големи котки. Те и тяхното месо служат като източник на храна за лъвове, хиени и лешояди.
Останките на мъртви биволи са храна за много мършояди.
Те, обаче, оказват значимо влияние върху местната флора и фауна, в която съществуват. Чрез топтане или пасене те променят различни видове растения и разпространяват семената на инвазивни чужди плевелни растения. Също така, те имат отрицателно въздействие върху числеността на каймановите популации, като нанасят щети на техните гнезда.
Ползи от биволите за хората
Доместикацията на водните биволи, извършена преди около 5 хилядолетия, ги преобрази в значими за икономиката същества, като те допринасят с 5 процента за общото световно производство на мляко.
Млякото на биволите е по-питателно, съдържайки по-малко вода и повече мазнини, лактоза и протеини в сравнение с кравето мляко. Използва се за производството на биволско масло, сирене и други млечни изделия.
Месото от бивол е нежно и ароматно, и напомня на това от говеда. Съдържа по-малко холестерол, което го прави подходящо за диетично хранене, и отличава се с високи вкусови качества.
Биволската кожа също има икономическа стойност и намира приложение в производството на разнообразни кожени изделия. Като страничен продукт се получава и органичен тор.
Домакинските биволи се радват на благополучие, докато техните диви сродници се намират под заплаха. Голяма част от последните са изчезнали в резултат на скръстяване с опитомени видове.
Отбелязва се също, че дивите биволи представляват опасност – те могат да бъдат агресивни, особено ако са причинени и склонни са нападат хората в засада. Биволките пък проявяват изключителна защитническа инстинкт към младите си и не се колебаят да атакуват всеки, който застраши тяхното потомство.