С цел ефективност е съществено да се разпознае хищникът, тъй като белката не е единичният вредител, който причинява проблеми на хората, отглеждащи пилета. Други врагове включват невестулката, порът и златката, които са малки по размер, но бързи и ловки представители на семейство Порови.
За хората, които живеят в непосредствена близост до природата, собствениците на вили, къщи или други сгради, разположени на границата с гористи райони или планински склонове, отглеждането на кокошки в стопанските им постройки често може да предизвика нежелани визити от ловки и изобретателни хищници. Един от тях са белките, които, въпреки че са известни със своите симпатични черти, могат да причинят главоболия на стопаните. Тези малки, но умни животни са способни да навлизат в кокошарниците и да причиняват щети или да откраднат храна. Важно е да се предприемат мерки за предотвратяване на техните набези и при първи знаци на присъствието им да се отстранят незабавно. В противен случай, с течение на времето, белките могат да станат все по-смели и да превърнат проблема в постоянно и трудно решимо предизвикателство.
Всички птици в жилището ще бъдат погълнати, включително и техните яйца. Атаките на предатора ще продължат, докато не бъдат изяждани всички яйца и не остане нито една птица жива. След това непоканеният гост ще избяга. Ето защо борбата със същество като белка е съществена за хората, които отглеждат птици в своите дворове.
Изглеждат еднакви външно и имат подобни характери, като е важно да се различават и разбират добре, тъй като тяхната различна биология и поведенчески модели могат да бъдат ключови в борбата с определени вредители. Поради това е съществено да се знае повече за най-големия от тези хищници – белка.
Характеристика на белките
Въпреки че е по-голяма от своите близки родственици в семейството Mustelidae, белката се класифицира като малък хищник. На латиница вредният организъм се нарича Martes foina и е част от обширното семейство на ласиците, които имат разнообразен начин на живот. В различни региони на нашата страна тя се известна още като Кокарджа, Конада или Самсар.
Това животно силно прилича на свой събрат от семейството на гризачите, известен като златка, но е по-голямо по размер. Белката има дължина до 55 см, като най-малките индивиди са с 15 см по-кратки. Хвостът на този острозъб хищник измерва цели 30 см. Теглото на белката е, между 2 и 3 кг, което я прави ловка и скоростна.
Формата на белка е стройна и удължена, което й позволява да се плъзга без усилие през тясни отверстия и пространства. Въпреки че крайниците й са относително кратки в сравнение с останалата част от тялото, тя компенсира с впечатляваща способност за бързо изминаване на кратки дистанции.
Белката се отличава с характерно раздвоено бяло петно на гърлото, което продължава надолу до предните крайници. Животното притежава светлокафяв нос, а очите му са тъмни, сякаш черни. Ушите са му малки и закръглени, а зъбите – малки по размер, въпреки това изключително остри, подкрепени от силна челюст.
Кожата на малкото животно е обвита в плътен и мек пух, окрашен в сиво-кафяв оттенък. Надпокриващият слой косми е груб, въпреки че под него се крие мека подпухалка, която е светла, с кремаво-сив нюанс. Лапите на белката са лишени от козина, което е характерно различие от златката, с която външно има голяма прилика.
Разпространение на белките
Белката предпочита да обитава скални терени, разположени в близост до големи камъни, които осигуряват отлично укритие в природата. Забележително е, че тя може да бъде засечена и на височини до 4 000 метра. Това малко животно не проявява страх от човека, изключително е любознателно и е способно да си намери подходящо местообитание дори в уредени паркове или градини, докато разглежда в поиска на храна.
Начин на живот на белка
Белката представлява забележителен вид. Тя има обичай да създава дома си недалеч от човешките обиталища. Често се настанява на таваните в жилищни сгради или в различни постройки на двора. Какви допълнителни факти са известни за образа на живот на тези същества? В дивата природа, белките умело използват дъпнатите части на дърветата за уютни убежища, благодарение на своята изключителна способност да се изкачват по стволовете.
Белката, където и да реши да обитава, винаги си намира собствено местоживеене и не заема жилища, оставени от други животни, нито присвоява техни домове.
Белката, като нощен ловец, прекарва деня в сън в своето убежище или на място, което си е обзавела уютно, облицовайки го със собствена козина, мох или нежни пера.
След залез слънце, хищникът започва своята ловна дейност. Под лунната светлина стават нападенията над жертвите, докато в летните месеци, още с настъпването на сумрака, може да се наблюдава как белка тихо се движи и озърта за своите плячки.
Животното води осамотен начин на живот, с изключение на периода на размножаване. Причината за това е, че е териториален хищник, който активно пази и обозначава своята зона, която може да обхваща до 210 хектара. Ежедневно белката обхожда и маркира границите на своето владение, за да определи границите, които непознати не трябва да пресичат. Тя не проявява доверие към други представители на своя вид и избягва контакт с тях.
Хранене на белките
Белката не е особено избирателна по отношение на диетата си и може да се нахрани дори с трупове или отпадъци, но въпреки това показва предпочитания към свежо месо. Този хищник ловува разнообразна плячка, включително гризачи като мишки или прилепи, както и новородени зайчета, жаби, червеи, насекоми и техните ларви. Изненадващо е, че през летните месеци белка се храни с пресни горски плодове, но тя има склонност да се приближава до човешки жилища в търсене на птици. Списъкът й включва врабчета, кокошки, пилета, пуйки, гълъби, домашни зайци и свежи яйца, които са част от обичайното й меню.
Размножаване при белка
Периодът на размножаване за белките настъпва през летните месеци, особено през юли и август. Мъжките белки се сражават за правото да се спарят, като тези борби могат да бъдат интензивни и да причинят травми. В някои случаи, те дори могат да доведат до смъртоносни последици.
После от съчетанието, жената удържа мъжката семенна течност вътре в себе си. Така потомството се появява през следващата пролет. Въпреки това, периодът на бременност продължава единствено един месец.
Изборът на подходящо време е стратегия за увеличаване на шансовете за оцеляване на новото поколение. Самката на белката може да роди до четири бебета, които при раждането са изключително уязвими – голи и незрящи. Едномесечните бебета белки започват да виждат, а на двумесечна възраст вече се хранят самостоятелно. До този момент те са зависими от майчиното мляко.
Борбата с белките
Всеки, който се занимава с развъждане на птици, е наясно, че белките се отличават със своята агресивност. Те не само че консумират малки птичета за храна, но и не се поколебават да унищожат всяко същество, до което могат да достигнат. Белките предизвикват проблеми, като се хранят с яйцата от гнездата на птиците или умишлено разрушават тези, които не успяват да изядат, което ги прави особено нежелани вредители.
Понеже не попадат под защитата на законодателството заради многобройността си, в отличие от редките животни, отстрелът на белки е разрешен. Собствениците на кокошки се справят с проблема с белките, като използват капани или наемат специализирани компании за контрол на вредители. Първите сигнали за наличието на белка в дома са шумовете от бягане по тавана и покривните керемиди. Когато се установи присъствието на това животно и има домашни птици, е важно да се вземат бързи мерки, тъй като една белка може да избие цялото пилешко потомство за една нощ.
За първо, необходимо е запушването на всички отвори в областта на птицефермата, тъй като катеричката може да проникне през всякакви малки пространства, включително възможните процепи на конструкцията, вратите или крова, благодарение на своите изключителни способности за катерене. Впоследствие, за нейното уловяне или отдалечаване е препоръчително използването на стратегии с примамки и капани или наемането на професионалисти, които са квалифицирани да се справят със ситуацията.
Някои факти за белката
Белката е кръстена така заради белия отблясък в областта на гърлото, който се простира към предните й лапи, подобно на случая със златката, при която тази характеристика има жълтеникав отенък.
Кожата на белката е ценен ловен трофей.
Белката се среща навсякъде из територията на България и може да бъде забелязана както във високите планински райони, така и в низинните области.
Следите оставени от белката и златката са неотличими, тъй като и двете животинки ходят на бос крак.